Новини

ИСТОРИЯ НА «СИНЯТА КРЪВ»

Говорейки за кислородната козметика, ние обикновено разказваме за нея като за препарати с перфлуорвъглероди, които са били разработени още съветските учени по време на «тайни изследвания на кръвни заместители».

Но какво стои зад тези интригуващи изречения? Ще пробваме да разберем…

Експерименти

Историята на кислородната козметика започва почти половин век назад. Но тогава никой не е подозирал, че обикновен работен експеримент ще направи добро дело за милиони жени. Легендата гласи, че един ден през 1966 година една лабораторна мишка е паднала в буркан с емулсия от перфлоурвъглерод. Паднала е и се е „удавила“, но… не умира както може да се очаква, а е продължавала да диша. Мишката, разбира се, била извадена, и все едно нищо не се е случило просто избягала…

А учените се замислили – какви са механизмите на това чудо? Естествено това, по-скоро не се е случило точно така – мишки просто ей така, в бурканите с ПФВ не падат. Всъщност началото на 60-те години на американския учен Хенри Слоивитер идва една идея, за това, че емулсията от перфлъовъглерод, наситена с кислород, може да бъде дихателна среда за живите същества. Тогава се взема решението тази идея да бъде проверена. През 1966 година мишка е била пусната специално в аквариум с емулсията. Като цяло, не е важно как точно гризачът е попаднал в «буркана».  Главното е, че превърнала се в известна, животинката е позволила подозрението да прерастне в сигурност: въз основа на перфлуорвъглерод - напълно флуорирани органични съединения (ПФОС) – могат да се създадат емулсии, способни да заменят дишането за живите същества, като изпълняват функциите на кръв, транспортираща кислорода по целия организъм!

През 1968 година Роберт Гейер напълно заменя цялата кръв на експерименталния плъх с перфлуорвъглерод и животното остава живо.

Свидетелите на Йехова. Америка се конкурира с Япония

Веднага, след като снимката на плъха излиза във всички сериозни научни списания, учените почват активна работа. Повече от 40 различни фирми са започват да проучват тази проблематика. Специални лаборатории са били организирани в САЩ, Швеция, Германия, Англия, Япония и Китай.

Първите, които успели, били японците. През 1974 година те са пуснали препарат - «Флюозол – ДА». През 1979 година той бива разрешен за въвеждане в кръвния поток при пациенти доброволци. Говори се, че първите доброволци , които са се решили да изпитат какво е в твоите жили да тече изкуствена кръв, били 50 члена на сектата «Свидетели на Йехова».  Преливането на донорската кръв е забранено от религията им. Изпитанията са минали успешно и през 1982 препаратът е постъпил в широка продажба.  

Уви, веднага щом «Флюозол – ДА» излиза извън границите на Япония и попада на американския пазар, около него се е разгаря истински скандал. Причина за това е неочаквано високата реактогенност на препарата – 35% случаи. При положение, че японците са заявявали само 2-5%! Американците са обвиняват японските разработчици в преднамерена фалшификация на данните от изследванията, с целта да скрият истинските свойства на препарата! Въпреки това, когато страстите утихват, спокойният научен анализ доказва, че хората от монголоидната раса  имат съвършено различна чувствителност на имунната система към препаратите подобни на емулсията ПФОС. Но когато това става ясно, «Флюозол – ДА»  е вече забранен, а японската фирма е разорена и нейният собственик е починал.

В надпреварата се включва СССР

Съветският съюз се е включва в играта малко по-късно. Работите започват в Ленинград, в НИИ по хематология и преливане на кръвта (ЛНИИИГПК) в началото на 70-те години. Скоро във връзка със стратегическата важност, темата попада под контрола на московското учреждение – Централен орден на ленинскиия институт по хематология и преливане на кръв (ЦОЛИПК).

Продължавайки напред, можем да кажем, че като резултат колективът на двата института създава препарат Перфукол, който, по думите на неговите непосредствени разработчици,  се базира на японския «Флюозол – ДА».

И може би всичко би могло да мине спокойно и гладко, но през 1979 година за московски-ленинградския алианс се е появява сериозен съперник - Институт по биологична физика АН СССР в г. Пущино. Всичко се случва благодарение на леката ръка на млад и невероятно енергичен доктор от медицинския факултет - Феликс Федорович Белоярцев.  Белоярцев е изключително талантлив човек – лекар по образование, известен анестезиолог, само на 34 години станал доктор на медицинските науки, той е изоставя блестящата медицинска кариера заради научната, но и тук постига успех.

Връщайки се от пътуването си в САЩ, където той разбира за работата над създаването на заместителите на кръвта, Белоярцев убеждава ръководството на Академията на Науките да се заемат с тази тема. Преди този момент, в академията се интересуват от ПФОС само от гледната точка на «чистата наука». Но когато се заговаря за непосредственото заместване на кръвта, делото придобива съвсем друга тежест. Студената война е в разгара си. Пренаситени с ядрено оръжие, двете свръхсили се готвят за всякакъв вариант на развитие на конфликта, включително и към най-лошата. При всякаква война, в това число, и ядрена, животът на оцелялото население и военните пряко зависи от запасите от кръв,а донорската и в мирното време не стига. Съответно, успешните изпитания на ПФУ са означавали милиони спасени животи…и като минимум Държавна премия. Между учените от Минздрав и тези на Академията на науките започва сериозна конкуренция. 

Феликс Федорович Белоярцев
Лекар-анестезиолог.
На 34 години става докртор на медицинските науки, ръководител на Лабораторията по медицинска биофизика АН СССР

Къде е създадена «синята кръв»

В АН, в лабораторията, която се ръководи от Белоярцев, работата се движи  много бързо. Симон Шнол в своята книга «Герои и злодеи на руската наука» припомня, че «Белоярцев се е носил в своите «Жигули» от Москва в Пущино и обратно понякога по два пъти на ден. Трябвало е да намира изходните компоненти за приготвянето на емулсията. И е казвал «Приятели, ние вършим огромна дело! Всичко останало не е важно».  Като резултат и въпреки, че неговите конкуренти са започнали работата 2 години по-рано, два препарата за заместването на кръвта са пуснати по едно и също време.

През 1984 година Фаркомитет на Минздрав СССР е издава разрешение за провеждането на клинични изследвания на Перфукол и Перфикол (такива са наименованията на «академичните» заместители на кръвта). Белоярцев е «изпреварил» и американците с японците. По думите на същия Симон Шнол, и американците и японците, създавайки емулсията, са се старали да осигурят колкото може по-бързо извеждането на препарата  от организма и за тази цел са правили емулсията от едри капки. Колко по-едри са капките, толкова по-лесно те се слепят, образувайки мицели, поглъщани от фагоцитите – клетъчните «чистачи».

Това е добре, но при тази формула е невъзможно да се избегне запушването на дребните съдове. И експерименталните животни в американските и японските лаборатории са започнали да умират. Белоярцев от своя страна се е досеща да прави емулсията с дребни частици. И това се е превръща в истинска революция!  Работата е там, че всичките видове функционални разстройства в медицината в крайна сметка са свързани с нарушаването на кръвообращението. Капилярите се свиват, влошава се кръвобращението, намалява се снабдяването на клетките с кислород. А в безкислородна среда започва да преобладава гликолизата – разграждането на глюкозата до млечна киселина. Средата се окислява – капилярите се свиват все повече, още по-малко кислород постъпва и така до пълното разрушаване на органите и тъканите. А дребните частици от перфлуоремулсията могат да проникват през свития капиляр. Те носят по-малко кислород, отколкото кръвта, но даже малка струйка от кислород е способна да преобърне процеса – капилярите малко се разширяват, увеличава се притока на кислород, капилярите се разширяват още повече – кръвоснабдяването се възстановява.

Победа! Но...

Изглежда, че любимецът на Фортуната Феликс Белоярцев, и този път ще остане на коня! Двата препарата са излизат по едно и също време, но през 1985 изпитанията на Перфукола (заместител на кръвта на «минздрав») се нала да бъдат предварително прекратени поради предизвиканите от него тежки реакции, емулсията е изпратена за доработване, а Перфтора е номиниран за Държавна премия на СССР.

Но тази победа носи много неприятности на разработчиците. Неочаквано започват проверки от Генпрокуратура и КГБ. «Отговорни товарищи» са обърнали внимание на препарата не заради неговите уникални свойства. Екипът на Белоярцев е бил обвинен в нарушаването на регламента, фалшификация на материалите от тестването на Перфтора, а самия него в… кражба на държавен спирт.

И отново непредвидени обстоятелства

Тормозът върху Феликс Белоярцев завършва трагично. Той е постоянно изпитван. Веднъж, следователите идват на неговата вила за да намерят откраднатия спирт. Не намират нищо, а сутринта, охранител е намерил мъртвия Феликс Белоярцев. След известно време на името на Г. Р. Иваницкий по АХО е дошло писмо: «Драги Борис Федорович! Аз не мога повече да живея в атмосферата на клевета и предателство на някои сътрудници. Погрижете се за Нина и Аркаша. Нека Г.Р. помогне на Аркадий в живота. Ако може, всичките ми мебели и вещи от Пущино предайте на Нина. Това е моето завещание. Ваш Ф.Ф.»

Смъртта на Белоярцев е потресаващо нелепа. Симон Шмол пише: «Наистина, защо не е издържал? Аз мисля, че Ф.Ф. не е бил закален. Неговия живот е бил много щастлив и късметлийски. На него са му били непоносими прийомите на КГБ и прокуратурата. Той се ужасяваше от възможността за арест и невъзможността да защити името си».

Иваницкий Генрих Романович

Роден е през 1936 година.
Биофизик, един от създателите на перфтора на.
От 2001 година е директор на Института по теоритична и експериментална биофизика РАН и вице-президент ОАО "Перфторан". 

Следващата жертва е бил директорът на института по биофизика АН СССР Г.Р. Иваницкий. Тогава тази тема активно се е обсъжда в съветската преса. Вестникът «Съветска Русия», списанията «Огънче» и «Комунист», «Литературна газета» – всички забележими издания по това време са участвали в дискусията за ПФУ. Като резултат, под колелата са попаднали и академичните и минздравските изследвания.

Птица Феникс

Изглежда, че тази удивителна история, където са замесени кураж и завист, наука и политика, достига своя край, при положение, че в края на 80-те е настъпва и краят на СССР. Но създателите на «синята кръв» са се възродили от пепелта. През 1991 година в Пищуно благодарение на възстановения в длъжността си Иваницкий е била създадена фирмата «Перфторан». През 1996 година «синята кръв» е била най-накрая официално регистрирана и от 1997 година пусната в продажба.

Не са забравили за емулсиите и сътрудници на ЦОЛИПК. Докато пущинците възраждат рецептата си, на тях им идва идеята да използват «синята кръв» в козметиката – така се появява фирмата «Низар». И макар, в козметиката да се използва практически същата емулсия, както и в заместителите на кръвта, за конкуренцията вече не става и дума. В Пущино са се занимават с медицински препарати, в Москва – с козметични.

През 1998 година всичките права за производството на козметиката с ПФУ от  «Низара» са изкупени от фирмата Faberlic. Към наши дни на Faberlic принадлежат всичките права за използването на ПФУ (Аквафтем) върху кожата на територията на САЩ, Канада, Латинска Америка, Европа (включително Балтийските държави) и Азия.